keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG
BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf
- 4 Член 2 Обхват
- 1 Член 5 „Кеширане“
- 1 Член 17 Изложение на причините
- 1 Член 19 Изключване на микро- и малките предприятия
- 1 Член 21 Извънсъдебно уреждане на спорове
- 1 Член 29 Изключване на микро- и малките предприятия
- 1 Член 33 Много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
ГЛАВА II
ОТГОВОРНОСТ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ
ГЛАВА III
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДЪЛЖИМА ГРИЖА ЗА ПРОЗРАЧНА И БЕЗОПАСНА ОНЛАЙН СРЕДА
РАЗДЕЛ 1
Разпоредби, приложими за всички доставчици на посреднически услуги
РАЗДЕЛ 2
Допълнителни разпоредби, приложими за доставчиците на хостинг услуги, включително онлайн платформи
РАЗДЕЛ 3
Допълнителни разпоредби, приложими за доставчиците на онлайн платформи
РАЗДЕЛ 4
Допълнителни разпоредби, приложими за доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци
РАЗДЕЛ 5
Допълнителни задължения за доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки за управление на системните рискове
РАЗДЕЛ 6
Други разпоредби относно задълженията за дължима грижа
ГЛАВА IV
ИЗПЪЛНЕНИЕ, СЪТРУДНИЧЕСТВО, САНКЦИИ И ОСИГУРЯВАНЕ НА СПАЗВАНЕТО
РАЗДЕЛ 1
Компетентни органи и национални координатори за цифровите услуги
РАЗДЕЛ 2
Компетентност, механизми за координирано разследване и съгласуваност
РАЗДЕЛ 3
Европейски съвет за цифровите услуги
РАЗДЕЛ 4
Надзор, разследване, осигуряване на изпълнението и контрол по отношение на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки
РАЗДЕЛ 5
Общи разпоредби относно осигуряване на спазването
РАЗДЕЛ 6
Делегирани актове и актове за изпълнение
ГЛАВА V
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
- на 471
- за 148
- от 109
- или 80
- онлайн 63
- г 59
- Съвета 49
- да 47
- се 44
- Европейския 43
- относно 41
- парламент 38
- стр 38
- спорове 37
- ЕС 33
- ОВ l 32
- уреждане 32
- не 29
- услуги 27
- които 27
- параграф 27
- член 25
- извънсъдебно 24
- по 23
- услугата 22
- платформи 22
- са 21
- съгласно 21
- № / 20
- //ЕО 19
- информацията 19
- много 19
- Съюза 18
- информация 18
- Директива 17
- Директива 17
- Комисията 16
- когато 16
- че 15
- включително 15
- прилага 15
- съответствие 14
- цифровите 14
- настоящия 13
- големи 12
- Настоящият 12
- платформата 12
- до 11
- Регламент 11
- органи 11
Член 2
Обхват
1. Настоящият регламент се прилага за посреднически услуги, предлагани на получатели на услугата, които са установени или се намират в Съюза, независимо от мястото на установяване на доставчиците на тези посреднически услуги.
2. Настоящият регламент не се прилага за услуга, която не е посредническа услуга, нито за изисквания, наложени по отношение на такава услуга, независимо дали услугата се предоставя чрез използването на посредническа услуга.
3. Настоящият регламент не оказва въздействие върху прилагането на Директива 2000/31/ЕО.
4. Настоящият регламент не засяга правилата, установени в други правни актове на Съюза, уреждащи други аспекти на предоставянето на посреднически услуги на вътрешния пазар или конкретизиращи и допълващи настоящия регламент, и по-специално следните:
| a) | Директива 2010/13/ЕС; |
| б) | правните актове на Съюза в областта на авторското право и сродните му права; |
| в) | Регламент (ЕС) 2021/784; |
| г) | Регламент (ЕС) 2019/1148; |
| д) | Регламент (ЕС) 2019/1150; |
| е) | правните актове на Съюза в областта на защитата на потребителите и безопасността на продуктите, включително регламенти (ЕС) 2017/2394 и (ЕС) 2019/1020 и директиви 2001/95/EО и 2013/11/ЕС; |
| ж) | правите актове на Съюза относно защитата на личните данни, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива 2002/58/ЕО; |
| з) | правните актове на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, по-специално Регламент (ЕС) № 1215/2012 или всеки правен акт на Съюза, определящ правото, приложимо към договорни и извъндоговорни задължения; |
| и) | правните актове на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, по-специално регламента относно европейските заповеди за предоставяне и за запазване на електронни доказателства по наказателноправни въпроси; |
| й) | директивата за установяване на хармонизирани правила относно определянето на представители за целите на събирането на доказателства по наказателни производства. |
Член 5
„Кеширане“
1. Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена на получател на услугата, доставчикът на услуги не носи отговорност за автоматичното, междинното и временното съхраняване на тази информация, което се извършва единствено с цел да се подобри ефективността или сигурността на по-нататъшния пренос на информация до други получатели на услугата по тяхно искане, при условие че доставчикът:
| a) | не променя информацията; |
| б) | спазва условията за достъп до информацията; |
| в) | спазва правилата за актуализиране на информацията, определени по начин, който е широко признат и използван от отрасъла; |
| г) | не пречи на законното използване на широко призната и използвана от отрасъла технология с цел получаване на данни за използването на информацията; както и |
| д) | действа експедитивно за премахването или блокирането на достъпа до съхранената от него информация веднага след като се запознае с факта, че информацията в първоначалния източник при преноса е премахната от мрежата или достъпът до нея е блокиран, или че съдебен или административен орган е разпоредил такова премахване или блокиране. |
2. Настоящият член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правната система на държава членка, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение.
Член 17
Изложение на причините
1. Доставчиците на хостинг услуги предоставят на всеки засегнат получател на услугата ясно и конкретно изложение на причините за всяко от ограниченията по-долу, наложени въз основа на обстоятелството, че информацията, предоставена от получателя на услугата, съставлява незаконно съдържание или е несъвместима с техните общи условия:
| a) | всякакви ограничения на видимостта на конкретни елементи от информацията, предоставена от получателя на услугата, включително премахване на съдържание, блокиране на достъпа до съдържание или намаляване на видимостта на съдържание; |
| б) | спиране, прекратяване или друго ограничение на паричните плащания; |
| в) | пълно или частично спиране или прекратяване на предоставянето на услугата; |
| г) | временно блокиране или закриване на профила на получателя на услугата. |
2. Параграф 1 се прилага само когато съответните електронни данни за контакт са известни на доставчика. Той започва да се прилага най-късно от датата на налагане на ограничението, независимо от причината или начина, по който то е било наложено.
Параграф 1 не се прилага, когато информацията е заблуждаващо търговско съдържание с голям обем.
3. Изложението на причините, посочено в параграф 1, съдържа най-малко следната информация:
| a) | информация дали решението води до премахване, блокиране на достъпа, намаляване или ограничаване на видимостта на информацията или спиране или прекратяване на паричните плащания, свързани с тази информация, или налага други мерки, посочени в параграф 1, по отношение на информацията, и когато е приложимо, териториалния обхват на решението и неговия срок на действие; |
| б) | фактите и обстоятелствата, на които се основава вземането на решението, включително, когато е приложимо, информация дали решението е взето въз основа на уведомление, подадено в съответствие с член 16, или въз основа на доброволни разследвания по собствена инициатива и, когато е строго необходимо, идентифициращи данни на подателя; |
| в) | когато е приложимо, информация за използването на автоматизирани средства за вземане на решение, включително информация дали решението е взето по отношение на съдържание, открито или идентифицирано чрез автоматизирани средства; |
| г) | когато решението се отнася до предполагаемо незаконно съдържание, позоваване на правното основание и обяснения за причините, поради които на това основание информацията се счита за незаконно съдържание; |
| д) | когато решението се основава на предполагаемата несъвместимост на информацията с общите условия на доставчика на хостинг услуги — позоваване на договорното основание и обяснение на причините, поради които информацията се счита за несъвместима с това основание; |
| е) | ясна и достъпна информация относно възможностите за правна защита, с които получателят на услугата разполага във връзка с решението, по-специално, когато е приложимо, чрез вътрешни механизми за разглеждане на жалби, извънсъдебно уреждане на спорове и съдебна защита. |
4. Информацията, предоставена от доставчиците на хостинг услуги в съответствие с настоящия член, трябва да бъде ясна, лесноразбираема и възможно най-точна и конкретна при дадените обстоятелства. По-специално информацията трябва да бъде такава, че с основание да може да се смята, че позволява на получателя на съответната услуга да упражни ефективно възможностите за правна защита, посочени в параграф 3, буква е).
5. Настоящият член не се прилага за заповеди, посочени в член 9.
Член 19
Изключване на микро- и малките предприятия
1. Настоящият раздел, с изключение на член 24, параграф 3 от него, не се прилага за доставчици на онлайн платформи, които отговарят на критериите за микро- или малки предприятия съгласно определението в Препоръка 2003/361/ЕО.
Настоящият раздел, с изключение на член 24, параграф 3 от него, не се прилага за доставчици на онлайн платформи, които по-рано са отговаряли на критериите за микро- или малки предприятия съгласно определението на Препоръка 2003/361/ЕО, през 12-те месеца след загубата на този статут съгласно член 4, параграф 2 от нея, освен когато те са много големи онлайн платформи съгласно член 33.
2. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, настоящият раздел се прилага за доставчиците на онлайн платформи, които са определени като много големи онлайн платформи съгласно член 33, независимо дали отговарят на критериите за микро- или малки предприятия.
Член 21
Извънсъдебно уреждане на спорове
1. Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.
Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.
Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.
2. Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.
Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.
Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.
3. По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:
| a) | той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления; |
| б) | разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове; |
| в) | неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата; |
| г) | извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн; |
| д) | той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза; |
| е) | извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член. |
Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:
| а) | конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и |
| б) | официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д). |
4. Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.
На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:
| a) | се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно; |
| б) | се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете; |
| в) | се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи; |
| г) | се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране; |
| д) | се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно. |
Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.
5. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.
Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.
Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.
6. Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.
Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.
7. Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.
8. Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.
9. Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.
Член 29
Изключване на микро- и малките предприятия
1. Настоящият раздел не се прилага за доставчици на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, които отговарят на критериите за микро- или малки предприятия съгласно определението в Препоръка 2003/361/ЕО.
Настоящият раздел не се прилага за доставчици на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, които по-рано са отговаряли на критериите за микро- или малки предприятия съгласно определението в Препоръка 2003/361/ЕО, през 12-те месеца след загубата на този статут съгласно член 4, параграф 2 от нея, освен когато те са много големи онлайн платформи в съответствие с член 33.
2. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, настоящият раздел се прилага за доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, които са определени като много големи онлайн платформи в съответствие с член 33, независимо дали отговарят на критериите за микро- или малки предприятия.
Член 33
Много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки
1. Настоящият раздел се прилага за онлайн платформи и онлайн търсачки, чийто брой средномесечни активни получатели на услугата в Съюза е равен на или по-голям от 45 милиона и които са определени като много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки съгласно параграф 4.
2. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 87, за да коригира броя на средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, посочен в параграф 1, когато населението на Съюза се увеличи или намалее с най-малко 5 % спрямо населението през 2020 г. или на населението на Съюза, коригирано чрез делегиран акт през годината, в която е приет последният делегиран акт. В този случай тя коригира броя така, че той да съответства на 10 % от населението на Съюза през годината, в която приема делегирания акт, закръглен нагоре или надолу, за да може броят да бъде изразен в милиони.
3. Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с член 87, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, за да допълни разпоредбите на настоящия регламент, като определи методиката за изчисляване на броя на средномесечните активни получатели на услугата в Съюза за целите на параграф 1 от настоящия член и член 24, параграф 2, като гарантира, че методиката е съобразена с пазарното и технологичното развитие.
4. След консултация с държавата членка на установяване или след като вземе предвид информацията, предоставена от координатора за цифровите услуги по място на установяване съгласно член 24, параграф 4, Комисията приема решение, с което определя за много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка за целите на настоящия регламент онлайн платформата или онлайн търсачката с брой на средномесечните активни получатели на услугата, равен или по-голям от броя, посочен в параграф 1 от настоящия член. Комисията взема своето решение въз основа на данните, докладвани от доставчика на онлайн платформата или на онлайн търсачката съгласно член 24, параграф 2, или на информацията, поискана съгласно член 24, параграф 3, или на всякаква друга информация, с която разполага Комисията.
Обстоятелството, че доставчикът на онлайн платформата или на онлайн търсачката не спазва член 24, параграф 2 или не изпълнява искането на координатора за цифровите услуги по място на установяване или на Комисията съгласно член 24, параграф 3, не възпрепятства Комисията да определи този доставчик за доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка съгласно настоящия параграф.
Когато Комисията основава решението си на друга информация, с която разполага, съгласно първа алинея от настоящия параграф, или на допълнителната информация, поискана съгласно член 24, параграф 3, Комисията определя на съответния доставчик на онлайн платформата или онлайн търсачката срок от 10 работни дни за представяне на становище относно предварителните констатации на Комисията и намерението ѝ да определи онлайн платформата или онлайн търсачката като съответно много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. Комисията надлежно взема предвид становището, представено от съответния доставчик.
Непредставянето на становище от страна на доставчика на съответната онлайн платформата или онлайн търсачката съгласно трета алинея не възпрепятства Комисията да определи тази онлайн платформа или онлайн търсачка като съответно много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка въз основа на друга информация, с която разполага Комисията.
5. Комисията прекратява последиците от определянето, ако в продължение на непрекъснат период от една година броят на средномесечните активни получатели на услугата на онлайн платформата или на онлайн търсачката не е равен на или по-голям от броя, посочен в параграф 1.
6. Комисията съобщава без необосновано забавяне решенията си съгласно параграфи 4 и 5 на съответния доставчик на онлайн платформата или онлайн търсачката, на Европейския съвет за цифровите услуги и на координатора за цифровите услуги по място на установяване.
Комисията гарантира, че списъкът на определените много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, и редовно актуализира този списък. Задълженията по настоящия раздел се прилагат или престават да се прилагат за съответните много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки четири месеца след съобщението до съответния доставчик, посочено в първа алинея.
Член 93
Влизане в сила и прилагане
1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Настоящият регламент се прилага от 17 февруари 2024 г.
Въпреки това член 24, параграфи 2, 3 и 6, член 33, параграфи 3 –6, член 37, параграф 7, член 40, параграф 13, член 43 и глава IV, раздели 4, 5 и 6 се прилагат от 16 ноември 2022 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Страсбург на 19 октомври 2022 година.
За Европейския парламент
Председател
R. METSOLA
За Съвета
Председател
M. BEK
(1) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 70.
(2) ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 67.
(3) Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2022 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 октомври 2022 г.
(4) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).
(5) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).
(6) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).
(7) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1).
(8) Регламент (ЕС) 2019/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за предлагането на пазара и употребата на прекурсори на взривни вещества, за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 98/2013 (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 1).
(9) Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).
(10) Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 79).
(11) Регламент (ЕС) 2021/1232 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно временна дерогация от някои разпоредби на Директива 2002/58/ЕО по отношение на използването на технологии от доставчици на междуличностни съобщителни услуги без номерà за обработване на лични и други данни за целите на борбата с онлайн сексуалното насилие над деца (OB L 274, 30.7.2021 г., стр. 41).
(12) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).
(13) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).
(14) Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).
(15) Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).
(16) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).
(17) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 304, 22.11.2011 г., стp. 64).
(18) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).
(19) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).
(20) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(21) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).
(22) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).
(23) Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).
(24) Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).
(25) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).
(26) Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).
(27) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.).
(28) Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).
(29) Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).
(30) Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ОВ L 104, 25.3.2021 г., стр. 1).
(31) Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).
(32) Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).
(33) Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 409, 4.12.2020 г., стр. 1).
(34) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(35) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.
(36) Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).
(37) ОВ C 149, 27.4.2021 г., стр. 3.
(38) Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).
(39) Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).
(40) Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).
(41) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 30.7.2018 г., стp. 1).